sahara_2008

Изгревът който се видаше от нашия хотел. Така и щях да го пропусна, ако не трябваше да станем много рано (към 4-5), за да тръгнем на нещо за което съм мечтала от много време...Сахара.

Това столчинце-трончинце за мен е туристическа атракция, но собствениците на магазина пред който е казват че има вълшебни свойства. Според тях ако жена седне на него, дама няма да остане...За мъжете нищо не казаха.

Това е част от колезума в El Jem (Ел Джем). Част е от защитените от Юнеско забележителности. Води се се един от най-гоемите в света и най-големия в Северна Африка. Спред екскурзоводката ни е много добре запазен, в сравнение с този в Рим. А по мое мнение е огромен.

Били го използвали и за крепост.При атака се сривало населението в него. Имало система от тайни входове за исход и за доставяне на храна и вода, което импозволяволо да стоят в колезума продължително време. Според легендите при окупации хората си ядяли пресна риба без проблем. Не си спомням да ли са намерили тези тунели

следи по външната фасада от военните действия

от долу са помешенията за животните и гладиаторите. металната решетка, която е поставена сега, в миналото са били дървени конструкции. Когато не са се водили боеве тя се е махала, за да може да влиза въздух и светлина в помешенията отдолу, където гладиаторите и животните за бой са живеели.

самотно и страшно трябва да е било да се върви по този тунел. от него глафиаторите са излизали на арената. Самите те са живели под нея.

В Ел Джем си купих кърпа и собственика ми я направи така "традиционно". Между другота макар на следвашата снимка доста да се хили след това беше много лют, защото ни ги продаде за пъти по-ниска цена от това, което искаше. В арабския сввят пазаренето е тетър и ритуал при покупка...неизбежно е.

Все пак реших да съм суеверна, а и столчето си е хубаво :)

магазин за африкански музайки. много са хубави и естествено скъпи...това все пак е туристическата улица, по която минават всички туристи, водени към колезеума. Иначе има голяма атмосфера и много интересни магазини.

Как се отделя собствеността в Тунис? Логично е да си помислите за огради, но истината е друга. Кактуси...големи живи плетове от кактуси. Така се означава къде собствеността върху определен замеделски парцел свършва и започва друг. По това време имаше и цъфнали. Интересно е, а и от цветовете на кактусите се прави сок, с

Това е началото на пустинята. Това пътуване разби клишираното ми разбиране за "пустиня" и "оазис". Естествено има ги и реално тези места от моето въображение, където пустинята е дюни, а оазисът езеро с гъста разтителност наоколо. Но пустинята е огромна територия с различни релефи и изгледи, а оазисът е място където зе

"Виж Tozuer и заживей отново". Та това е един от оазисите в Тунизийската част на Сахара. Трудно може да се каже, че е оазис. Това си е един сравнително голям красив град, както и доста други през които минахме по пътя. От тук се тръгва за "същинската пустиня" и за нещо много екстремно: джип сафари в пустинята.

Входът към етнографският музей в града, който е част от резиденция на някакъв човек. Самата резиденция е много добре охранявана и се виждаше, че има градина като в приказките на Шихеризада, но естествено не можеше да се отиде в нея. Иска ми се да съм арабска принцеса...

пустинни рози-каменни образования от пустинята, които наистина много напомнят на цъфнали рози. Цветът им зависи от цвета на пясъка, от които са се образували, виждала съм жълти, розови, пясъчни...

джипът, с който препускахме из пустинята